|
На теб
Не знам защо съдбата с теб ме срещна.
Дали не бе изпратен с мисия една?
Да разбере сърцето ми човешко,
че може да обича след толкова години самота!
Така е трябвало да стане.
Ни себе си, ни теб виня.
Че влезе в моя ден безличен,
с усмивка топла и с много доброта.
Почувствах аз отново,че съм жива.
За кратък миг усетих вечността...
И сякаш в този миг в птичка се превърнах.
Не стъпвах по земята, а летях..
Криле си имах - даде ми ги любовта.
Обичах,бях обичана,желана.
Щастлива бях,усмихвах се,копнях.
Но беше миг,а аз приех го с цялата душа.
Обичах те,дори когато бях ти безразлична,
дори за миг не съжалявам за това.
Зовях те,молех се безмълвно,
и шепнех ден и нощ на никому ненужното
"Обичам те" с надеждата да чуя същото и аз.
И после страшното настъпи,
прекършиха се моите криле.
И в миг едничък с бясна скорост,
политнах аз надолу...право в пропастта.
Ей мило,някой беше казал,
че трябва всичко в този свят да се изстрада:
"За да останеш,за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе,
открий,изстрадай и отново пресътвори..."
Не искам да си лош,жесток и избухлив,
макар,че те обичам и такъв.
Но в теб се крие толкоз нежност,
добро сърце,усмивка топла,
че жалко е да криеш всичкото това.
Не ти отива!
Сега ще стана,тихо ще пристъпя,
вратата тежка с мъка ще отворя,
и само крачка трябва да направя...
А толкова е трудно... и боли.
Но трябва!
Ще се зазидам цялата в мълчание!
Ще се превърна в спомен,колкото и да не искам.
Защото "трябва"...ах как я мразя тази дума.
Но иначе забрава няма!
Оставям те,защото те обичам!
Прости!Ще срещнеш още по-добра!
Тогава се бори!
Споделено
Ще мине време,много време.
Преди да си отидеш завинаги от мен.
Чертите ти във мен са издълбани:
Лицето ти,очите ти,ръцете ти,
брадичката дори.
Не мога толкоз лесно да забравя
усмивката тъй нежна,
стопила в мен страха.
И погледа с онези кехлибарени очи,
очакван толкоз дълго
желан,изстрадан
и пропит от сума ти сълзи.
Ръцете ти не мога да забравя,
и пръстите преплетени във мен.
И падащият водопад по раменете ти,
и ласките,дарявани за мен.
О боже,беше нощ вълшебна.
Светът не съществуваше за нас,
Обречени били сме,
тогава не съзнавах,
за жалост чак сега го осъзнах.
Отминалите дни не се завръщат.
В живота често случва се така:
Една любов угасва,друга пламва.
Остава само спомен.
И теб ли те боли така?...
Изповед
Понякога обичам самотата.
И сгушвам се в топлата й гръд.
Отпускам се и се потапям,
във спомени,в отминалите дни.
Понякога обичам тишината.
И полъха на тихия ветрец.
И късно вечер взирайки се в мрака
в безкрая с хиляди звезди.
Понякога обичам да се питам:
Къде си в този миг?
Добре ли си?
Щастлив ли си?
Или тъжиш?
Тогава в този миг,
вулкан във мен изригва.
Заливат ме копнежи,
болка и несбъднати мечти.
Не ще те имам вече!
Знам!
Душата стене,
сърцето ми кърви.
Сълзи по скулите се стичат,
неканени,нечакани.
О, болко тежка спри!
Разкъсваш ме на хиляди парчета!
Разяждаш тялото ми,
но духа ми НЕ!
Помни,каквото и да става.
Аз няма да се дам!
Наяждай се и си върви!!!
Глава ще вдигна гордо!
Сълзите ще изтрия!
Душата си ще излекувам!
Сърцето пак ще затупти!
И пак ще се усмихвам!
Напук на всичките злини!
Приятелска ръка отново ще протягам!
Защото съм една добра душа!
Защото съм ЖЕНА!
Свободен си....върви
Отдавна искаше от мене да си тръгнеш.
Но нямаше куража да го изречеш.
Ти искаше крила да ти поникнат,
да се превърнеш в птица и да полетиш.
Защо си мислеше,че не разбирам,
какво таиш във твоята душа.
Отдавна чувствата се бяха изпарили,
та чак болеше ме от тази празнота.
Изчезнаха вълшебните ти думи
стопи се любовта ти яко-дим.
Не чувствах топлината ти предишна,
и не усещах в тебе огън да гори.
Ти стана толкоз безразличен,
бих казала дори и отегчен.
Че предпочетох аз за миг очите да затворя
и да прошепна:
"Тръгни си ти от мен!"
Какъв е смисъла да се залъгваме,
че ще останем приятели добри.
И аз и ти отдавна сме наясно,
че огън имало ли е в сърцето
приятелството няма как да продължи.
Чуден дар и благослов
Аз искам днес със вас да споделя.
Какъв чудесен дар направи ми съдбата.
Съвсем случайно с нея ме събра,
с една жена,с едно сърце богато.
И знам изобщо няма да сгреша,
ако сега пред вас призная.
Че цял живот мечтаех за това,
че цял живот съм търсила такова злато.
Тя предусеща всички мисли,
макар,че разстоянието ни дели.
Щастлива е със всички мои титли.
И плаче с мен - ний заедно тъжим.
Не ме остави ни за миг когато,
съдбата с мен направи си шега.
Когато мислех,че живота ми отлита
загърна ме,и с топлота ме призова;
Подай ръка!
Вдигни глава!
До теб съм!
Ти не си сама!
Измъкна ме от дупката проклета,
и вдъхна ми надежда за живот.
И с топли думи сгрява ми душата,
и влива сили в мен,
дарява ме с любов!
Колко малко ни трябва понякога.
Мила дума,незначителен жест,
и едно приятелско рамо,
на което можеш винаги да се опреш!
Посвещавам го на Ева!
Да можех....
В църквата притихнала сама,
се молех аз на всичките светии.
И взирайки се в техните лица,
за ден се молех само....
с мен да сторят чудо!
Да можех в утрешния ден,
да се събудя аз с усмивка топла.
И ставайки да можех с лекота...
да върша чудеса...
и да помогна
само днес...
на повечето хора.
Да можеха да ме дарят с това вълшебство..
да вляза тихомълком , аз в човешките души
и да погаля нежно...
меко
леко
и да премахна цялата омраза,
злоба
..............
мърсяща техните сърца.
Да имах само ден....
Да можех само днес....
Да имах тази чудотворна дарба.
Бих казала на всички с ясен глас:
Добри бъдете!
Усмихвайте се!
Злобата е грях!
Повикай ме.....
Повикай ме....
Когато осъзнаеш.....
каква болезнена следа
оставяш винаги след теб....
Повикай ме....
Когато в утрешния ден прозреш....
че не е страшно да се раздадеш....
Повикай ме....
Когато чувстваш се самотен....
и от безпътица премазан си.
Повикай ме...
когато болка стяга твоята душа.....
и ти се иска да умреш....
Повикай ме...
Когато имаш нужда от приятел!
Повикай ме....
Тогава ти ще разбереш....
че за приятелят бих дала всичко...
дори с живота ще платя!
Пепи
Равносметка
Подминах вече своите тридесет години.
И имам всичко за което някога мечтах!
Семейство, дом , и работа практична,
а някакси все чувствам празнота.
Какво ли не опитах от живота.
През радости и скърби какви ли не преминах.
Любови и омрази често срещах,
лъжи... интриги.....хиляди....безчет.
Кълняха ми се!
Вричаха се във фалшиви истини!
И аз нали съм си наивница!
Все вярвах!
Че доброто пак ще победи!
Предателства опърлиха гръдта ми!
"Приятели" изпепелиха всичко в мен.
И най-голямата любов в живота срещнах!
Така си мислех!
Измама е била!
Едва не се удавих от толкова горчилки!
Оцелях!
Не знам какво очаква ме от днес насетне!
До вчера се страхувах,
че не остана нищичко от мен!
Но вече знам,че ще остана същата!
Наивна, истинска,обичаща и искренна!
Защото знам това ми е призванието:
Да дарявам доброта и топлина!
Пепи
Тъга
Тежко ми е...
Ей тук в гърдите ми тежи.
Все бързаме,работим,
завиждаме си...
мразим се...
обиждаме се...
пречим си...
И някак си забравихме да се обичаме!
Понесени от бързото течение на дните,
и смачкани от тежкия товар на времето,
забравихме дори да се усмихваме!
Защо все по-често във фалшиви истини се вричаме?
И все във някой друг търсиме вина?!
Кому са нужни всичките пари и слава?
Като сме гости всички тук,на таз земя!
Защо е нужно всеки ден да се раняваме?
А толкова е лесно с доброта!
И питам се:
Защо ли съм се пръкнала такава?
Че ми се иска с моите две ръце:
Да приютя аз бедни и богати!
Да няма болка,ни омраза,ни тъга!
Пепи
Благодаря на nick68, че ми даде повод да го напиша!
Кoгато ти се случи да заплачеш.
Когато във душата ти вали,
опри глава на мойто рамо
и нека заедно да потъжим.
Когато си отчаян и нещастен,
когато искаш с някого да споделиш.
Не се срамувай,
че си мъж в човешко тяло,
подай ръка
и нека двама болката да споделим.
Когато ти се случи да загубиш.
Най-скъпото и мило същество.
Не се страхувай ти от парещата болка,
която те разяжда!
Обади ми се, приятел!
Аз ще намажа раните ти със балсам.
Съставките му толкоз прости:
частица нежност,
капка топлинка,
едничка дума само, казана на място,
прегръдка тиха
и много, много доброта.
Скръбта и болката са част
от краткото ни съществуване.
Прашинка мигновена са от нашия живот.
Разкъсваща е, знам!
Но не убийствена!
Дошла е с цел едничка!
Да се преборим с нея,
двама ще я победим!
Пепи
Носталгично
Завръщам се във бащината къща,
в ръцете си държа букет цветя.
Пред портата стоя със почит няма,
очаквам мама да ме срещне с топлина.
И още щом пристъпя в китното ни дворче,
посрещат ме усмихнати цветя.
Обагрени са в най-различни краски,
напомнят, че дошла е есента.
И сякаш времето за миг е спряло,
потапям се в отминалите дни.
Там, дето двете заедно с нея,
засаждахме лехички с най-нежните цветя.
В земята черна стръкове редяхме,
от хризантеми в най-различни цветове.
И луковички малки минзухари,
кокичета,
които да посрещнат пролетта.
Отправям поглед и към масата на двора,
чешмата стара,
бордюра от зелен чимшир.
И ми се иска пак да зърна татко,
да ме посрещне -
както правеше преди.
Да ме прегърне силно и да ме погали,
немирните къдрици пак да подреди.
Да ме положи пак на своето коляно,
да ми изпее песен стара
и да ме приспи.
Отдавна вкъщи той не се завръща.
Пресели се преди години там -
във вечността.
Сълзите си не искам и да спирам.
Оставям ги на воля -
нека да текат.
По вятъра целувка ще му пратя.
Букета ще оставя.
Ще помълча!
Свещичка ще запаля.
Ще потъгувам!
Отново ще се върна -
във реалността.
Пепи
Нежно…
Като пеперуда ,пърхаща с крила.
Прелест…
Като капчица роса,поспряла уморена в цвете
Красиво…
Като розов цвят,напъпил в ранното утро
Леко…
Като,едва докоснати треви от вятъра
Чисто….
Като вълните, с идващият прилив
Желано…
Като милувка на любим
Невероятно…
Като залез обагрен в златисто
Невинно…
Като птиче приютено под крилото майчино
Преливам…
Щастлива съм!
Толкова много нежност…..
Спиш ли?
Ще приседна тихо до теб.
Спи!
Ще ти разкажа за любовта.
За онази - закъснялата.
В неподходящ момент докоснала сърцата ни.
За онази любов - изпепеляващата,
погубваща съзнание,
прегазваща разсъдък,
Неподвластна на принципи и морал.
За онази опустошителната,
връхлитаща душата като буря.
За невъзможната и вечната!
По-жива от всички измислени любови.
Оцеляла в пространство и време.
Оная безпощадната!
Безумната и обречената,
отчаяната....
............
Спи!
Ще те погледам още малко.
Искам да запомня чертите ти.
Ще протегна ръка,
с пръсти ще погаля лицето ти
и ще си тръгна.
Дали завинаги?
Не!
Оставам в мечтите ти!
|