|
Защо се връщаш?
Моля те не идвай!
Завръщаш се във крехкия ми свят?!
Отново устните изричат обещания...
Та те са само думи.
Разбираш ли?!
Така боли от тях!
Очите – ослепяха да те търсят,
все взираха се в чуждите лица.
А устните ми - чак до кръв напукани,
от толкова изричане на святи две слова.
Ръцете си отпуснах уморени,
с надежда все протягах ги в нощта.
Душата ми - пресъхнала е като кладенец
и нямам даже капка да те напоя.
Не съм ти нужна вече!
Зная го отдавна!
Допуснах те отново в крехкото си същество.
Раняваш ме!
Незнам дали го осъзнаваш.
Прощавам ти за всичко.
С цялата душа!
Върви си!
Моля те!
Не ми е нужен този хладен повей.
Замръзвам от студените слова.
Нуждая се от толкоз малко обич,
жадувам ласка,
душата иска само топлина!
Не ми отнемай вярата в живота.
Не ме залъгвай пак с онези думи…
Спри!
Така съм уморена от напразни обещания!
От думите –
„Повярвай ми – ще сбъдна твоите мечти...”
Не ме търси!
Наистина не бива вече.
Не съм дете и знам отново ще боли.
Не идвай вече!
Моля те върви си!
Останах прах и пепел…
Дърво без корен…
Моля те върви!
|
|